Ролята на социалния работник за превенция на пристрастеността към интернет игрите

Навлизането на новите технологии все повече и повече рефлектира върху живота на хората и върху тяхното ежедневие. Технологиите са навлезли в огромна степен и в комуникациите, икономиката и политиката до такава степен, че извършването на определени дейности в тези сфери без използването на интернет се счита за невъзможно от много хора. С напредването и навлизането на технологиите като цяло се наблюдава и навлизане на компютърните игри в живота на все повече хора от различни възрастови групи. Особено много се наблюдава влиянието на компютърните игри върху възрастовата група на подрастващите. Все по-често се наблюдава пристрастяване към компютърните игри и игрите в мрежа.

Според повечето изследователи зависимостта от видео игри може да бъде толкова проблемна, колкото са повечето известни форми на зависимост. Доктор Уолш от National Institute on Media and the Family дава следното определение за зависимост от компютърни игри:

„Когато времето прекарано пред компютъра в играене на игри достигне точка, при която се застрашават взаимоотношенията със семейството и социалните връзки или се разрушава животът на детето в училище или на работа, можем да говорим, че индивидът е навлязъл в цикъл на зависимост. Както при другите зависимости, видео играта заменя приятелите и семейството като източник на емоции за индивида. За да се чувства добре, зависимият прекарва все повече време играейки. Времето далеч от компютъра води до липса на добро настроение и затваряне в себе си.” (Walsh 2005).

За разлика от употребата на упойващи и наркотични вещества, при които зависимостта се проявява под въздействие на външни стимулиращи вещества като алкохол и наркотици, при поведенческите зависимости мозъкът на човек произвежда свои собствени опиати. В следствие на тях човек чувства приток на приятни чувства и удовлетворение. 

Много е важно при диагностициране на проблем от такова естество да се вземат своевременни мерки. Изследванията, свързани с начини за лечение на пристрастеност към компютърни и видео игри все още са малко на брой. Две от проведените изследвания показват, че феноменът е лечим. В единия от случаите при лечение на 12-годишно момче, включващо семейна терапия в домашни условия се докладва, че лечението е успешно (Keeper 1990). В другия случай, отнасящ се до 18-годишен студент, е бил използван когнитивно-поведенчески подход, като резултатите постигнати от терапията показват намаляване на играенето на игри с 90% (Kuczmierczyk et al. 1987). Грюсер предполага, че когнитивно-поведенческите интервенции, които се фокусират върху развиването на умения за самонаблюдение, са подходящи за лечение на хора, прекаляващи с играене на видео игри (Grusser 2007). Young (2007) провежда едно от първите изследвания, които използват когнитивно-поведенческа терапия за лечение на 114 случая на страдащи от Интернет зависимост. Първоначалните анализи показват, че повечето от лицата са били способни да се справят със своите оплаквания по време на първите 8 сесии и ограничаването на симптомите е продължило през следващите 6 месеца.